Миниатюрни влакчета събраха гилдията на жп моделистите във Велико Търново
Един добър жп моделист трябва да бъде дърводелец, ковач, електротехник, механик, архитект, фотограф, IT специалист, скулптор, художник, график и още много неща в едно. С тези думи посланикът на Италия Негово Превъзходителство Стефано Бенацо откри в събота на Ксилифор първата национална среща на железопътните моделисти. Над 80 хобисти се събраха за да се преброят, запознаят, обменят полезна информация и разберат най-новото в гилдията.
Срещата е първата по рода си у нас и бе организирана от сдружение „Клуб железопътен моделизъм – България”. Председател е Марио Гиргинов, който посочи, че отдавна зрее моментът за такова събитие. Макар и не чак толкова популярно да е заниманието им, той посочи, че родните жп моделисти вече наброяват две хиляди души.
Участниците в срещата бяха запознати с кратка история на тесните железници у нас, историята на жп моделизма в Италия и новите стандарти в европейски план. За това какво се търси на пазара, но и от какво имат нужда българите, които колекционират миниатюрни модели на локомотиви и вагони, говори един от директорите на италианската фирма - производител на прототипи - A.C.M.E. Алесандро Буонопане. Той пък изрази желание компанията му да започне серийно производство на български локомотиви в мащаб 1:87 и помоли за обилен снимков материал, от който дизайнерите биха успели да създадат прототип.
Железопътният моделизъм е едно изключително всеобхватно хоби. Почти всеки докоснал се веднъж до чудатия свят на малките моделчета остава в негов плен завинаги.
Той обединява заможни и не много заможни хора, млади и възрастни, любители и колекционери на локомотиви и вагони. Какви ли не хора, с различни професии и социален статус, се разбират на един език. Говорят си за формати, мащаби, изброяват модели, цифри и имена.
„Моят първи парен влак, когато бях на 30 г., вървеше по земята. Двамата ми синове бързо схванаха кой е истинското дете”, разказа пред „Борба” италианският посланик Стефано Бенацо. Негово Превъзходителство беше поканен, защото е един от най-върлите любители на това хоби. Посветил му е доста години, а в една от залите на посолството в София дори е разположен неговият страхотен макет. Посланикът разказа, че от 30 години е запален по железниците, преди всичко по парната тяга. „Отчасти задоволявах страстта си с аналоговия моделизъм, по-късно с дигиталния. Може би защото като малък не съм имал влакче. Моята страст ме накара много да уча – за историята, многообразието на локомотивите и техните класификации, ширината на коловозите и т.н.”, въодушевен разказа той, след което си спомни за прекрасните хора, с които се е запознал покрай заниманието си.
Някои от тях са направили уникални модели, дори пълни възстановки на съществуващи български гари, като тази в Панагюрище. Макетите са толкова прецизни, че нищо не липсва от самата действителност. Дори тревичките са намерили място в малкия свят. Гарата е осветена, вътре има чакалня, по улицата минават хора, в полето има крави. До гарата има и макет на църква, чиито врати са широко отворени, от храма излиза булка. И никак не е чудно, че когато едно такова ниво на комплексност, отнемащо понякога седмици, дори години за създаването му, то работата по него често се превръща в любимо занимание за цял живот.
След обстойните беседи втората част от деня на срещата беше отредена за каране на влакчета. Много бързо конферентната зала на хотелския комплекс „Момина крепост” се преобрази в жп депо. Там момчетата сглобиха голямото трасе, по което да дефилират страхотните едри модели на колекционерите в мащаб 1:32. Огромно трасе бе направено и за по-дребните, но най-разпространени като формат локомотиви и вагони от мащаба 1:87. Не бяха пропуснати и най-малките конструкции. На няколко края в залата хобистите развълнувано клечаха край макети, по чиито релси се движеха пуфтящи, свирещи и изпускащи пара локомотиви.
„Често се случва един жп моделист, ако е започнал само с едно локомотивче преди години, с времето да натрупа цяла витрина”, подсмихва се Ясен Герасимов от София, който притежава 100 локомотива и 500 вагона. Започнал е преди 34 години, а днес твърди, че кефът няма цена. Винаги ще намери време за хобито си, дори ако трябва и нощем. „Да, правя жертви, вижте на паркинга, че моята кола е най-евтината.”
Това хоби също се променя и следва някакви световни тенденции в развитието си, обясни Любомир Тасков от Пловдив, който се е специализирал в електрониката, а в същото време изработва и модели. Според него все по-осезаемо компютрите навлизат и в тази част от живота.
Покрай забързания, изцяло погълнат от движението му, се забелязва и младият инженер Димитър Вълков. Той е единственият представител на клуба от Велико Търново. На 27 години е и работи като инженер-конструктор в „Карат Електроникс” АД. Интересът му към влакчетата е от малък, но по-детайлно в сферата започнал да навлиза преди около пет години, когато учил транспортна техника в русенския университет „Ангел Кънчев”. Малко след това си купил първите минимодели. Сега в дома си има огромен макет с дължина 2, 80 м и ширина 1, 20 м, по който работи от години и още не е завършил. Изградил е релсов път, предстои да купува и да си прави сгради. Макетната гара с коловозно развитие е изцяло негова идея. Сам е изградил и електрическата инсталация по трасето, предстои и модернизация. Необходимите детайли купува от интернет, както и от своите професионални събратя. В сайта на клуба се публикуват оферти кой какво продава и какво търси. Съществува и електронен немски магазин, който има филиали и в България – „Конрад Електроникс”.
Георги БАЕВ
линк към статията: http://www.borbabg.com/?action=news&news=8374